Държавата“ (380 г. пр.н.е.) на Платон е смятана за първата утопична

„ Държавата “ (380 г. пр.н.е.) на Платон е считана за първата утопична творба и едно от най-влиятелните творби на философията и политическата доктрина. Фундаменталният труд на видния представител на древногръцката философска мисъл е Сократически диалог за природата на реда и справедливостта, характера на праведния град-държава и на праведния човек. Блестящ бранител на проведената страна, Платон вярвал, че щом тя престане да пази своите жители, щом законите престанат да бъдат прилагани, настъпва безредица и тежко безредие. А тиранинът е по-нещастен от всички други…

(Painting of a scene from Plato's Symposium, Anselm Feuerbach, 1873)

♥ Тиранинът е трагичен (фрагмент)

Не е ли – продължих аз – най-нещастен този, който е най-лош? И този, който най-дълго време и най-вече е бил тиранин, той в реалност най-дълго време и най-вече е подобен. Впрочем мнозина имат разнообразни отзиви за едно и също нещо.

– Това е належащо – рече той.

– Нали – продължих аз – тираническият човек дава отговор на страна с тиранично ръководство, а демократът пък дава отговор на страна с демократична държавна уредба? Така е също и при останалите?

– Защо да не е по този начин?

– Нали както страна се отнася към страна във връзка с добродетелта и щастието, по същия метод се отнася и човек към човек?

– Може ли по различен метод?

– Какво отношение има към добродетелта страна с тираническо ръководство спрямо страна, ръководена от цар, както ние към този момент я описахме?

– Те са напълно противоположни – рече той. – Едната е най-хубава, а другата е най-лоша.

– Аз не ще запитвам – продължих – коя страна от двете за каква смяташ, тъй като това е явно. Но във връзка с щастието и нещастието ти по същия метод ли съдиш или по различен? Не би трябвало обаче да се смущаваме, като гледаме единствено тирана или тези малцината, които са към него. Пристъпвайки към същността, ние би трябвало да разгледаме цялата страна. След като я разгледаме и като забележим всичко, тогава да изкажем мнението си.

– Съвсем вярно ти приканваш към това – рече той. – Очевидно е за всеки човек, че няма по-нещастна страна от тази, която се ръководи от тиранин, а и няма по-щастлива от онази, която се ръководи от цар.

– Нали, в случай че бих сложил същите условия по отношение на хората – продължих аз, – с право бих ги сложил? Мисля, че за тях може да съди този, който е кадърен да преглежда индивида, прониквайки въображаемо в неговия манталитет, а не гледа като дете единствено на външността и се омайва от външния искра на тираните, който те основават за показ, само че като следи по този начин, както би трябвало? Какво ще научим, в случай че позволи, че всички ние би трябвало да слушаме този, който може да преценя, откакто е живял дружно под един покрив с тиранина и е присъствувал при неговите домашни каузи, като е следил по какъв начин той се отнася към всяко едно от околните му лица, изключително при случаите, когато се демонстрира без превземки и без театрална тържественост, а също и да го следи по време на публични бедствия. Ако бихме предиздвикали този, който е видял всичко това, да ти го опише, нали ще разберем до каква степен и по какъв начин е благополучен или трагичен тиранинът спрямо другите хора?

– С най-голямо право – рече той – ти би претендирал и това.

– Искаш ли – продължих аз – да си представим, че ние сме сред тия, които могат по този начин да преценят, или към този момент сме срещнали такива люде и имаме човек, който ще ни дава отговор на това, за което бихме попитали?

– Разбира се.

V. Хайде в този момент – продължих аз – внимавай в следното. Като си припомниш сходството сред страната и индивида и като ги съпоставиш в обособените им черти, поредно разкрий качествата на всеки един поотделно.

– Какви? – попита той.

– Първо – отвърнах аз, – ако стартираме да приказваме за страната, ти свободна или робска ще наречеш страната с тираническа уредба?

– Колкото може повече робска – рече той.

– А пък виждаш – продължих аз, – че в нея има господари и свободни.

– Виждам – потвърди той, – но свободни има малко, а огромното болшинство в страната, по този начин да се каже, и то най-хубавото в нея, робува по безчестени трагичен метод.

– Но в случай че човек е сходен на тираническата страна – рекох, – не е ли належащо и у него да има същия ред, т.е. душата му да е цялостна с огромно иго и подлост и да робуват ония нейни елементи, които са най-хубави, а да властвува незначителното, най-порочното и най-неразумното?

– Това е неизбежно – рече той.

– Но какво? Робска или свободна ти ще наречеш една такава душа?

– Без подозрение ще я нарека робска.

– Но нали робската и с тираническа уредба страна минимум прави това, което желае?

– Без подозрение.

– Следователно и тираническата душа ще прави минимум това, което желае, доколкото се приказва за цялата душа; само че постоянно увличана от силата на безумието, ще бъде изпълнена със ужас и разкайване.

– Как другояче?

– А страната с тираническа уредба би трябвало ли да бъде богата или бедна?

– Бедна.

– Следователно належащо е и тираническата душа да бъде бедна и постоянно ненаситена.

– Така е – рече той.

– Но какво? Не е ли належащо една такава страна и един подобен човек да бъдат изпълнени със боязън?

– Съвсем е належащо.

– Смяташ ли, че в някоя друга страна ще намериш повече, в сравнение с в тая несгоди и стенания, плачове и скърби?

– Никъде.

– Смяташ ли, че у някой различен човек има повече такива неща, в сравнение с у този тиранически човек, който изпада в полуда от пристрастености и любовни копнежи?

– Как би могло? – попита той.

– Като обърна внимание на всичко това и на други сходни неща, мисля, ти счете тази страна за най-нещастна от страните.

– Но не е ли правилно това? – попита той.

– Съвсем е правилно – отговорих аз. – Но за тираническия човек какво ще кажеш, като го разглеждаш откъм същата тази страна?

– Той е доста по-нещастен от всички други – рече той.

Избрано от: „ Държавата “, Платон, Изд. Наука и изкуство, 1981 година
Изображение: Painting of a scene from Plato's Symposium, Anselm Feuerbach, 1873, en.wikipedia.org